Студ сковава майката-земя,
пухкав сняг покрива голите поля.
Отдавна си отиде есента.
Усещаме ли празнота в нашите сърца?
Вятърът разказва зимна приказка...
снежната царица е дошла.
Замразява топлите лица
и счупени парченца от огледало разпръсква по света.
Неземната й красота убива,
изящната й белота покрива
земята, хората, цветята,
долините, върховете и полята.
Но от сълзите й - снежинки
топлина и доброта струи.
В сърце от ледени висулки
огнен пламък от любов гори.
Нека обичаме зимата,
тя не иска да е зла.
Самотница да бъде по съдба
нека най-омразният сезон да бъде днес мечта.
Тя идва стремителна и неочаквана
студ и пустота навява,
за да ни напомни истина една,
че ще свършат дните ледени,
както свършва и безкрайната тъга.
Ако нямаше я зимата в бяла одежда
нямаше да има и надежда
и нямаше да знаем,
че лошото винаги до хубаво довежда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар