Никакви!
Даже и паднали.
Толкова мръсен и тъжен е дъждът,
че стичайки се по лицата,
слепва и най-белите надежди.
Размътен е от страховете на децата
и пръска кални капчици в сърцата.
Щастливи, мислим, да, вали!
Да, дъждът е топъл
и светът след него
е нов и чист.
А то какво било?!
Само черна мътилка.
Няма вече чистота,
нито бели надежди.
| Плевен, България |
Няма коментари:
Публикуване на коментар