сряда, 23 януари 2013 г.

И дъждът вече не е ....!

Няма ангели!
Никакви!
Даже и паднали.

Толкова мръсен и тъжен е дъждът,
че стичайки се по лицата,
слепва и най-белите надежди.
Размътен е от страховете на децата
и пръска кални капчици в сърцата.

Щастливи, мислим, да, вали!
Да, дъждът е топъл
и светът след него
е нов и чист.

А то какво било?!
Само черна мътилка.
Няма вече чистота,
нито бели надежди.

Плевен, България
И дъждът вече не е дъжд!

Няма коментари:

Публикуване на коментар