Да, ама не!
Почти всяка сутрин, с мъка ставайки от леглото, се сещам за Надето (колежка от университета). По-точно изплува спомен за това, как тя се събужда (без задни мисли, моля, деляли сме стаи по т.нар. Геоложки практики). Та, тя става винаги усмихната, с едни бистри големи зелено-сиво-жълти очи (Наде, никога не съм можела да ти определя цвета на очите!) и изключително* свежа (в университета се мъчат да ни отучат на паразитните думи, при мен тя е паразит*, но тук важи изцяло) . Освен усмивката, задължително присъства подсвиркване и припяване!
Е, не!
![]() |
| Асарел |
Нема такова животно!
Или по-точно как аз се събуждам като такова!Историята започва още от детските години.
Един от първите спомени/ начини за събуждане - монотонен, повтарящ иметото ти глас до безкрай - Рали, Рали, Рали, .......Ралица.............Рали...........(интонацията е много важна). Дълъг времеви интервал. Ефект - китайско мъчение. Резултат - поза равнис.
Е, в сегашно време, гласът не е женски! Времеви интервал, ефект, резултат - същите!
Мисли няма, чувства - яко хейтърски! Важи шопската максима - Най-мразим да мислим, а по-обичам да мразим!
Рано пиле, рано пее, ама друг път!
...............
И едни постоянни угризения, че закъснявам за някъде, за работата, която съм можела да свърша, а и че съм си "проспала живота"...
Мразя тази поговорка, но обичам по-съвременната й интерпретация:
"Рано пиле, рано пее, рано го колят..." Р. Ралин


Няма коментари:
Публикуване на коментар