Студ сковава майката-земя,
пухкав сняг покрива голите поля.
Отдавна си отиде есента.
Усещаме ли празнота в нашите сърца?
Вятърът разказва зимна приказка...
снежната царица е дошла.
Замразява топлите лица
и счупени парченца от огледало разпръсква по света.
Неземната й красота убива,
изящната й белота покрива
земята, хората, цветята,
долините, върховете и полята.
Но от сълзите й - снежинки
топлина и доброта струи.
В сърце от ледени висулки
огнен пламък от любов гори.
Нека обичаме зимата,
тя не иска да е зла.
Самотница да бъде по съдба
нека най-омразният сезон да бъде днес мечта.
Тя идва стремителна и неочаквана
студ и пустота навява,
за да ни напомни истина една,
че ще свършат дните ледени,
както свършва и безкрайната тъга.
Ако нямаше я зимата в бяла одежда
нямаше да има и надежда
и нямаше да знаем,
че лошото винаги до хубаво довежда!
вторник, 29 януари 2013 г.
петък, 25 януари 2013 г.
Философски "наздравици"
Честит Празник!? Ден на майстора!
По повода бих искала да кажа: "Наздраве!" ........
или въпреки всичко да пием за здравето на всички дребни душици, за които няма граници, няма усет, а само чиста доза егоизъм и себедоказване. Нека им напомним, че всичко е открадната емоция от някой друг, откраднат ден, откраднат миг.....:).
Нека пием и за истинските хора, за приятелите, за доверието, за прошката, за чувството да бъдат виновни заедно с теб, да страдат с теб и да продължават да ти вярват, въпреки теб......за това, че имат граници и усет!
Да пием и за нас-самите --- за грешките - че ги осъзнаваме, че ги признаваме, че в някакъв момент си прощаваме, че ги помним........че ги има - за да знаем кои са истинските хора около нас, за да знаем кой ни обича, за да знаем за кого да страдаме, за да знаем...........
![]() |
| Вършец |
и въпреки, че минаваме границите понякога и нямаме усет (подобно на всички дребни душици), то в даден момент си спомняме кои сме, изправяме се, въпреки болката от вината и продължаваме с високо-вдигната глава, защото сме си научили урока, защото това ни различава от тях!
А истински приятели, о, определено ги има....и това е най-важното!
Наздраве!
сряда, 23 януари 2013 г.
И дъждът вече не е ....!
Няма ангели!
Никакви!
Даже и паднали.
Толкова мръсен и тъжен е дъждът,
че стичайки се по лицата,
слепва и най-белите надежди.
Размътен е от страховете на децата
и пръска кални капчици в сърцата.
Щастливи, мислим, да, вали!
Да, дъждът е топъл
и светът след него
е нов и чист.
А то какво било?!
Само черна мътилка.
Няма вече чистота,
нито бели надежди.
И дъждът вече не е дъжд!
Никакви!
Даже и паднали.
Толкова мръсен и тъжен е дъждът,
че стичайки се по лицата,
слепва и най-белите надежди.
Размътен е от страховете на децата
и пръска кални капчици в сърцата.
Щастливи, мислим, да, вали!
Да, дъждът е топъл
и светът след него
е нов и чист.
А то какво било?!
Само черна мътилка.
Няма вече чистота,
нито бели надежди.
| Плевен, България |
вторник, 22 януари 2013 г.
...точка
петък, 18 януари 2013 г.
<Картина на съвършенството>
Пореден петък….
Поредни философски размисли….
От доста време в главата ми е една "Картина на съвършенството" .
Картината на едно момиче (жена) с идеално пригладена коса, перфектни нокти и неслизаща от лицето й усмивка…т.нар. олицетворение на съвършенство (на което, малко или много, завиждам, убедена съм и вие).
Защо на мен ми липсва този нюанс на перфекционизъм във всяко действие или в начина, по който изглеждам?
Винаги, когато изплува тази "Картина на съвършенството", тя бива последвана от този въпрос.
Замисляме се защо, но много от нас бързо и първосигнално отговарят: -„Ами, нямам време, как да бъда съвършена като правя по толкова много неща на ден.“ Всъщност в това оправдание се корени една огромна доза щастие…..поне за мен.
…….
И аз нямам време за съвършенство, защото:
- предпочитам да си пия кафето бавно (с цигара)с някой сутрешен блок на заден план или за трети път да препрочитам статията за някоя любима актриса в *женско* списание вместо да си опъвам косата гневно пред огледалото (обичам да си ходя "лошава"(т.е. рошава - Мила - благодаря, че ме научи на тази прекрасна дума)) ;
- предпочитам да нося ниски обувки, за да подскачам по пътя за работа (може и един бърз танц с J Lo на светофара) вместо да да вървя внимателно, бавно и ограничено (обожавам високи токчета, когато имам време).
Най-вече,обаче:
- предпочитам втора чаша вино с моето момче и сладки приказки вместо да съм със съвършен маникюр;
- предпочитам гушкане в леглото вместо да си взимам дъъъъълъг душ с пилинг, 2 душ-гела и маска за коса;
- предпочитам и „сутрешно събуждане“ вместо джогинг за тонус и стегнати крака;
- и т.н.
Всъщност аз не съм съвършена, защото нямам време за съвършенство. Имам време за себе си, за приятелите и за моето момче.
Всъщност аз не съм съвършена, защото съм щастлива.
Всъщност аз не съм съвършена, но имам щастието да избирам: Себе си преди всичко, Приятелите преди всичко, Любимия преди всичко.
Всъщност не завиждам никак на момичето от картината (онова с пригладената коса, ако си спомняте),то има съвършенство, защото има време за съвършенство, но аз имам щастие.
ИЗБИРАМ ЩАСТИЕТО!!!
| Graz, Austria |
ВИНАГИ ЩЕ ИЗБИРАМ ЩАСТИЕТО!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)

