петък, 18 октомври 2013 г.

Без заглавие

Не може да се обиждаш на хората, защото избират да живеят по-добре от теб!
Не може! Трябва да си намериш начина, своя си начин да изпускаш парата, бе, човече!
Трябва! Стига си обгазявал с истерии околните. Задушаваш ги и без това живеят в мръсен град.
Стига! Радвам се за "победите" ти... 
Побеждавай си, дори по твоя начин, щом те удовлетворява! Само be happy, а не вечно обиден и то на другите!

Не може да разчиташ на хората, зад които не заставаш! Не може! Наказуемо е! Искането е срещу даване. Заедно живеем, умираме сами. Всеки опира до всеки. Качването към върха по човешки души е всъщност стремглаво спускане или изпускане, не знам...

О!
И животът ли - той е с форма на кръгче!
И...
съжалявам, но съм с женски полови органи и ми се получава! 

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Огън и вода (само малка част)

И така като огън и вода
се мразим ние,
а всъщност се обичаме
За да стигнем до извода,
че търсейки хармония
на контраста се обричаме

вторник, 1 октомври 2013 г.

Есен /през октомври/

Есен...
Тя е като носталгична песен
Предвещава път нелесен
Листа жълтеят
Коси белеят
Когато по земята всичко пада
Само една надежда ни остава
Сърцето свито чака зимата сковаваща,
Но в душата тлее искрица неугасваща!