петък, 8 февруари 2013 г.

Гледам нагоре.....

Здравейте,

Честит Празник!
Обичам петъците!

Излизайки от входната врата тази сутрин, ме посрещна един прозорец с чудна картина зад заскреженото стъкло.   Прекрасният стар чинар (не съм специалист по дърветата), който стои на пост пред дома ни, беше отрупан с толкова много бели парцали, че не повярвах, че излизам в кално-кишавите градски улици. На първата крачка, обаче, това ми усещане си отиде с отлитащите бели пеперуди. Защо ли?
Първо направих сутрешната си физзарядка преодолявайки с дълги  скокове няколко локви, на места дори езерца. После вървейки по една малка симпатична задънена уличка показах на минувачите и съседите няколко танца тип "Gangnam style" (ръкомахания, приклякания, подскачания, поради хлъзгане, спъване и т.н). Ядосах се, въпреки снежно-бялото  посрещане на петъка. Обичам петъците.
Спрях....
Сетих се за "непуко" терапията, на която ме учи моето момче......и реших да гледам НАГОРЕ!!!

Нагоре беше прекрасно! Валеше звезден прах. Кабелите, който кръстосваха квартала като гъсто изплетена паяжина, сега бяха натежали от мокрия сняг. Висяха покрай  мен като лиани след тропически дъжд. Беше приказна бяла джунгла. И беше тихо, много тихо.

Забравих за калните пръски по крачолите си и за мокрите крака. Звездният прах отново ме спаси от грозния, мръсен, сив градски пейзаж.

Глюлечица, Рила
Гледах нагоре!
Нагоре беше прекрасно!
И беше тихо, много тихо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар