вторник, 29 януари 2013 г.

Снежната царица

Студ сковава майката-земя,
пухкав сняг покрива голите поля.
Отдавна си отиде есента.
Усещаме ли празнота в нашите сърца?

Вятърът разказва зимна приказка...
снежната царица е дошла.
Замразява топлите лица
и счупени парченца от огледало разпръсква по света.

Неземната й красота убива,
изящната й белота покрива
земята, хората, цветята,
долините, върховете и полята.

Но от сълзите й - снежинки
топлина и доброта струи.
В сърце от ледени висулки
огнен пламък от любов гори.

Нека обичаме зимата,
тя не иска да е зла.
Самотница да бъде по съдба
нека най-омразният сезон да бъде днес мечта.

Тя идва стремителна и неочаквана
студ и пустота навява,
за да ни напомни истина една,
че ще свършат дните ледени,
както свършва и безкрайната тъга.

Ако нямаше я зимата в бяла одежда
нямаше да има и надежда
и нямаше да знаем,
Златни мостове, Витоша

че лошото винаги до хубаво довежда!

петък, 25 януари 2013 г.

Философски "наздравици"


Честит Празник!? Ден на майстора!
По повода бих искала да кажа: "Наздраве!" ........

или въпреки всичко да пием за здравето на всички дребни душици, за които няма граници, няма усет, а само чиста доза егоизъм и себедоказване. Нека им напомним, че всичко е открадната емоция от някой друг, откраднат ден, откраднат миг.....:). 

Нека пием и за истинските хора, за приятелите, за доверието, за прошката, за чувството да бъдат виновни заедно с теб, да страдат с теб и да продължават да ти вярват, въпреки теб......за това, че имат граници и усет!

Да пием и за нас-самите --- за грешките -  че ги осъзнаваме, че ги признаваме, че в някакъв момент си прощаваме, че ги помним........че ги има - за да знаем кои са истинските хора около нас, за да знаем кой ни обича, за да знаем за кого да страдаме, за да знаем...........
Вършец
и въпреки, че минаваме границите понякога и нямаме усет (подобно на всички дребни душици), то в даден момент си спомняме кои сме, изправяме се, въпреки болката от вината и продължаваме с високо-вдигната глава, защото сме си научили урока, защото това ни различава от тях!

А истински приятели, о, определено ги има....и това е най-важното!
Наздраве!

сряда, 23 януари 2013 г.

И дъждът вече не е ....!

Няма ангели!
Никакви!
Даже и паднали.

Толкова мръсен и тъжен е дъждът,
че стичайки се по лицата,
слепва и най-белите надежди.
Размътен е от страховете на децата
и пръска кални капчици в сърцата.

Щастливи, мислим, да, вали!
Да, дъждът е топъл
и светът след него
е нов и чист.

А то какво било?!
Само черна мътилка.
Няма вече чистота,
нито бели надежди.

Плевен, България
И дъждът вече не е дъжд!

вторник, 22 януари 2013 г.

...точка

Някъде по пътя за х. Скакавица, Рила
Има дни, в които просто гледам в точка, в главата ми е точка.......и ми иде на всичко да тегля........точка!

петък, 18 януари 2013 г.

<Картина на съвършенството>


Пореден петък….
Поредни философски размисли….

От доста време в главата ми е една "Картина на съвършенството"  .

Картината на едно момиче (жена) с идеално пригладена коса, перфектни нокти и неслизаща от лицето й усмивка…т.нар. олицетворение на съвършенство (на което, малко или много, завиждам, убедена съм и вие).

Защо на мен ми липсва този нюанс на перфекционизъм във всяко действие или в начина, по който изглеждам?
Винаги, когато изплува тази "Картина на съвършенството", тя бива последвана от този въпрос.

Замисляме се защо, но много от нас бързо и първосигнално отговарят: -„Ами, нямам време, как да бъда съвършена като правя по толкова много неща на ден.“ Всъщност в това оправдание се корени една огромна доза щастие…..поне за мен.
…….
И аз нямам време за съвършенство, защото:
- предпочитам да си пия кафето бавно (с цигара)с някой сутрешен блок на заден план или за трети път да препрочитам статията за някоя любима актриса в *женско* списание вместо да си опъвам косата гневно пред огледалото (обичам да си ходя "лошава"(т.е. рошава - Мила - благодаря, че ме научи на тази прекрасна дума)) ;
- предпочитам да нося ниски обувки, за да подскачам по пътя за работа (може и един бърз танц с J Lo на светофара) вместо да да вървя внимателно, бавно и ограничено (обожавам високи токчета, когато имам време).

Най-вече,обаче:
- предпочитам втора чаша вино с моето момче и сладки приказки вместо да съм със съвършен маникюр;
- предпочитам гушкане в леглото вместо да си взимам дъъъъълъг душ с пилинг, 2 душ-гела и маска за коса;
- предпочитам и „сутрешно събуждане“ вместо джогинг за тонус и стегнати крака;
- и т.н.

Всъщност аз не съм съвършена, защото нямам време за съвършенство. Имам време за себе си, за приятелите и за моето момче.
Всъщност аз не съм съвършена, защото съм щастлива.
Всъщност аз не съм съвършена, но имам щастието да избирам: Себе си преди всичко, Приятелите преди всичко, Любимия преди всичко.

Всъщност не завиждам никак на момичето от картината (онова с пригладената коса, ако си спомняте),то има съвършенство, защото има време за съвършенство, но аз имам щастие.

ИЗБИРАМ ЩАСТИЕТО!!!
Graz, Austria
ВИНАГИ ЩЕ ИЗБИРАМ ЩАСТИЕТО!!!