петък, 13 септември 2013 г.

Много хубаво е на хубаво

За пълното щастие...дали го има?
Често се убеждавам сама себе си, че го има...и тъкмо изпитам малко от това пълно щастие...и хоп, нещо мъничко или голямо разбива вярата ми в него...Минава време и пак се завърта колелото и лека-полека започва да се възвръща "зрънцето вяра"
...
и се чудя моето светоусещане ли е такова, аз ли съм сбърканата или хората, които са ме учили, че "много хубаво не е на хубаво" ...
Мразя ги, всички философии за баланса на Вселената..
и какво ако съм много хепи, после следват емоции с обратен заряд! И за какво да съм щастлива тогава? 
Не може ли да се нося без емоции, апатично по права линия, без пикове, без спадове...ама това ще си бъде чиста проява на страх.
Не съм страхливка, може би мъничко

Апатия или пълно щастие?
Пълно щастие
Не искам да бъда страхлива
...
и да му се не види - много хубаво е на хубаво и винаги ще бъде!

вторник, 6 август 2013 г.

Може би само това ми трябва!

Магически е сутрешният час
изкъпан в свежест и прохлада
много рядко го усещам аз
и поемам таз наслада

Тихо е, безумно тихо някак
светлината прониква през фибрите
всеки ден отново и пак
надежда налива в душите ни

Тишина, нирвана с капки по тревата
мокър жълт пясък с кристали по краката
йод, пара, крясъци от фара
пустош и омара

Може би само това ми трябва!

четвъртък, 1 август 2013 г.

Трябва да има и такава любов

Ема
Бонбон
Трябва да има и такава любов
такава, която не очаква
такава,която само обича
...
любов, която е по три
любов, която става в четири сутринта
и те търси в тъмното

Не се учим да обичаме с тази любов,
но може и да можем,
не пречи и да пробваме

Обичам да обичам
Обичам тази любов

Али

Шели

вторник, 30 юли 2013 г.

Летен сън

Облива ме безкислороден въздух
облива ме гореща горещина
обливат ме заспали чувства

Пламъци, вадички, "hibernation"
издишвам последните си ледени запаси

Понякога обичам те 
понякога наистина те мразя
особено тук, където съм сега

Заспивам летен сън 
Не ме будете!

вторник, 23 юли 2013 г.

<КРАЖБА>

Да търсиш вечно това,
което го няма
Да искаш нещо,
което никой не притежава
Да молиш
Да просиш
Живот - слънчево затъмнение
Мъглив ден
Нощ без луна и звезди
Радост без усмивка
Тъга без сълзи
Дете без майка
Сън без сънуване
Неизчерпаем образ от понятия
...
порочен кръг
коварна ос
прекъсната спирала
...
Надежда ли? Не съществува
Вяра ли? А във какво







неделя, 30 юни 2013 г.

Знам, че съм родена в морски вихър...

Китен
Привет,

Липсваш ми...всеки ден, особено сега!
Обичам те...
понякога имам чувството, че забравям как изглеждат солените кристалчета по кожата ми,
забравям колко дълбоко дишам с теб,
забравям чувството на виталност, което ме облива, 
когато ме прегръщаш!
Всички емоции, които ми подаряваш,
и които никой и нищо не може да репликира...
някак си необяснимо!

Знам, че съм родена в морски вихър,
не кръв, а морска вода,
не кожа, а златен пясък,
не очи, а морски залези!
...

Говоря ти всеки ден, мисля за теб, пращам ти целувки,
никога няма да те заменя,
ще те видя скоро!

Обичам те, МОРЕ!
Албена

вторник, 4 юни 2013 г.

"Green, green grass of home"



"Хубаво е да докоснеш зелените поля на своя роден край"

Януарски побелели пустини, снежни езици по ледения асфалт
Зелени са майските поля, подканват да дишаш, да дишаш и да тичаш
Златни класове, метален блясък, светлина, храна за душата
Черна угар, леко носталгична, миризма на пръст, лястовици по жицата

Полята раждат всичко (включително и тикви)...

Полята раждат нас!
Полята раждат мен!

Често тичам там насън,
понякога наяве, с отворени очи
и най-вече отворено съзнание!
Без клаустрофобия, дишам,
дишам и тичам!

Жизнената свобода
и хоризонт в безкрая!