изкъпан в свежест и прохлада
много рядко го усещам аз
и поемам таз наслада
Тихо е, безумно тихо някак
светлината прониква през фибрите
всеки ден отново и пак
надежда налива в душите ни
Тишина, нирвана с капки по тревата
мокър жълт пясък с кристали по краката
йод, пара, крясъци от фара
пустош и омара
Може би само това ми трябва!

Няма коментари:
Публикуване на коментар