"Хубаво е да докоснеш зелените поля на своя роден край"
Януарски побелели пустини, снежни езици по ледения асфалт
Зелени са майските поля, подканват да дишаш, да дишаш и да тичаш
Златни класове, метален блясък, светлина, храна за душата
Черна угар, леко носталгична, миризма на пръст, лястовици по жицата
Полята раждат всичко (включително и тикви)...
Полята раждат нас!
Полята раждат мен!
Често тичам там насън,
понякога наяве, с отворени очи
и най-вече отворено съзнание!
Без клаустрофобия, дишам,
дишам и тичам!
Жизнената свобода
и хоризонт в безкрая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар