събота, 12 март 2016 г.

Любими...по мартенски



  • червено-белите конци по китките (почти до лакътя)
  • свободата, увековечена завинаги в един "чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх"
  • черно-белите снимки с усмихнато детско личице и рисунки на кокичета, които казват "Честит празник, мила мамо!"
  • туфите с иглики по градинки и полянки
  • променливото настроение на бабичката (баба Марта)
  • мартенския въздух, наситен с аромата на цъфнали дръвчета и зюмбюли
  • нетърпеливото очакване за късите ръкави, сандали и срещи, разходки и бира на открито
  • о, и лятното часово време, което рязко ми навява горещи спомени и мечти с гръцко-солен привкус

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Безнадеждно-гръмотевично


И ето - гръм удари
пада черната завеса
мъката душата дави
и надеждата отнася
Слънцето залязва
нощта прокарва своите ласки
сърцето спира от омраза
към дните пусти, без окраски
Душата стене
очи се пълнят
лице бледнее
коси белеят
...............

петък, 24 януари 2014 г.

Обичам ги! Носят ново начало, нови надежди и очакване! Бягство в черно-бялото! Винаги нов аромат, който се променя! Винаги нови емоции, неизпитани, неподозирани, немечтани.... Заспивам с тях, събуждам се с тях, ходя с тях и .....не ми стига времето за всички тях! Чета ги!

петък, 18 октомври 2013 г.

Без заглавие

Не може да се обиждаш на хората, защото избират да живеят по-добре от теб!
Не може! Трябва да си намериш начина, своя си начин да изпускаш парата, бе, човече!
Трябва! Стига си обгазявал с истерии околните. Задушаваш ги и без това живеят в мръсен град.
Стига! Радвам се за "победите" ти... 
Побеждавай си, дори по твоя начин, щом те удовлетворява! Само be happy, а не вечно обиден и то на другите!

Не може да разчиташ на хората, зад които не заставаш! Не може! Наказуемо е! Искането е срещу даване. Заедно живеем, умираме сами. Всеки опира до всеки. Качването към върха по човешки души е всъщност стремглаво спускане или изпускане, не знам...

О!
И животът ли - той е с форма на кръгче!
И...
съжалявам, но съм с женски полови органи и ми се получава! 

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Огън и вода (само малка част)

И така като огън и вода
се мразим ние,
а всъщност се обичаме
За да стигнем до извода,
че търсейки хармония
на контраста се обричаме

вторник, 1 октомври 2013 г.

Есен /през октомври/

Есен...
Тя е като носталгична песен
Предвещава път нелесен
Листа жълтеят
Коси белеят
Когато по земята всичко пада
Само една надежда ни остава
Сърцето свито чака зимата сковаваща,
Но в душата тлее искрица неугасваща!

четвъртък, 19 септември 2013 г.

ЕСЕН


















Падат есенни листа
дъждовник помръдва в калта

Само бяла светлина
Само непреходни неща

По цветен килим тихи стъпки редим
и смълчани очарователния танц на листата следим

Колко цветни сенки в тази тишина
колко сгряващи моменти носи есента














сряда, 18 септември 2013 г.

Искра-надежда



Аз срещах болката отново и отново
и борех се с тъгата
Желаех да усетя нещо ново,
но всъщност продължавах в тъмнината

Всичко бе прекрасно, приказно, забавно
Тънеща в очакване мечтаех,
но то угасна бавно,
а дълбоко в себе си ридаех

Но знам, че моята душа
не ще изтлее сам-сама
и ще бъде осветена
от онази мъничка искра

Искра-надежда

събота, 14 септември 2013 г.

Винаги ще бъдеш.....тук

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
В сериозните нотки на гласа ми
В леко прихлупенните ми клепачи
В погледа ми, който казва всичко

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
В спомените, в които никой друг не съществува
В миговете, скрита зад гърба ти
В свободата, която само ти си давал

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
Порция голяма в кръвта ми
Част от моите деца
Поглед в поглед наследен

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
Аз съм теб
Ти си в мен

петък, 13 септември 2013 г.

Много хубаво е на хубаво

За пълното щастие...дали го има?
Често се убеждавам сама себе си, че го има...и тъкмо изпитам малко от това пълно щастие...и хоп, нещо мъничко или голямо разбива вярата ми в него...Минава време и пак се завърта колелото и лека-полека започва да се възвръща "зрънцето вяра"
...
и се чудя моето светоусещане ли е такова, аз ли съм сбърканата или хората, които са ме учили, че "много хубаво не е на хубаво" ...
Мразя ги, всички философии за баланса на Вселената..
и какво ако съм много хепи, после следват емоции с обратен заряд! И за какво да съм щастлива тогава? 
Не може ли да се нося без емоции, апатично по права линия, без пикове, без спадове...ама това ще си бъде чиста проява на страх.
Не съм страхливка, може би мъничко

Апатия или пълно щастие?
Пълно щастие
Не искам да бъда страхлива
...
и да му се не види - много хубаво е на хубаво и винаги ще бъде!

вторник, 6 август 2013 г.

Може би само това ми трябва!

Магически е сутрешният час
изкъпан в свежест и прохлада
много рядко го усещам аз
и поемам таз наслада

Тихо е, безумно тихо някак
светлината прониква през фибрите
всеки ден отново и пак
надежда налива в душите ни

Тишина, нирвана с капки по тревата
мокър жълт пясък с кристали по краката
йод, пара, крясъци от фара
пустош и омара

Може би само това ми трябва!

четвъртък, 1 август 2013 г.

Трябва да има и такава любов

Ема
Бонбон
Трябва да има и такава любов
такава, която не очаква
такава,която само обича
...
любов, която е по три
любов, която става в четири сутринта
и те търси в тъмното

Не се учим да обичаме с тази любов,
но може и да можем,
не пречи и да пробваме

Обичам да обичам
Обичам тази любов

Али

Шели

вторник, 30 юли 2013 г.

Летен сън

Облива ме безкислороден въздух
облива ме гореща горещина
обливат ме заспали чувства

Пламъци, вадички, "hibernation"
издишвам последните си ледени запаси

Понякога обичам те 
понякога наистина те мразя
особено тук, където съм сега

Заспивам летен сън 
Не ме будете!

вторник, 23 юли 2013 г.

<КРАЖБА>

Да търсиш вечно това,
което го няма
Да искаш нещо,
което никой не притежава
Да молиш
Да просиш
Живот - слънчево затъмнение
Мъглив ден
Нощ без луна и звезди
Радост без усмивка
Тъга без сълзи
Дете без майка
Сън без сънуване
Неизчерпаем образ от понятия
...
порочен кръг
коварна ос
прекъсната спирала
...
Надежда ли? Не съществува
Вяра ли? А във какво







неделя, 30 юни 2013 г.

Знам, че съм родена в морски вихър...

Китен
Привет,

Липсваш ми...всеки ден, особено сега!
Обичам те...
понякога имам чувството, че забравям как изглеждат солените кристалчета по кожата ми,
забравям колко дълбоко дишам с теб,
забравям чувството на виталност, което ме облива, 
когато ме прегръщаш!
Всички емоции, които ми подаряваш,
и които никой и нищо не може да репликира...
някак си необяснимо!

Знам, че съм родена в морски вихър,
не кръв, а морска вода,
не кожа, а златен пясък,
не очи, а морски залези!
...

Говоря ти всеки ден, мисля за теб, пращам ти целувки,
никога няма да те заменя,
ще те видя скоро!

Обичам те, МОРЕ!
Албена

вторник, 4 юни 2013 г.

"Green, green grass of home"



"Хубаво е да докоснеш зелените поля на своя роден край"

Януарски побелели пустини, снежни езици по ледения асфалт
Зелени са майските поля, подканват да дишаш, да дишаш и да тичаш
Златни класове, метален блясък, светлина, храна за душата
Черна угар, леко носталгична, миризма на пръст, лястовици по жицата

Полята раждат всичко (включително и тикви)...

Полята раждат нас!
Полята раждат мен!

Често тичам там насън,
понякога наяве, с отворени очи
и най-вече отворено съзнание!
Без клаустрофобия, дишам,
дишам и тичам!

Жизнената свобода
и хоризонт в безкрая!

сряда, 22 май 2013 г.

Миг от майска утрин

Бръмчи тихо вентилатора,
колебливо раздвижва наситения с древни атоми въздух!
Приглушени ноти...
With or without you!
"Подаряваш себе си"
чрез три оранжеви гербера, обляни в зеленина.
Подарявам себе си
чрез три оранжеви усмивки, три оранжеви целувки, три оранжеви прегръдки
...а зелени са очите ми.
Миг от майска утрин



вторник, 21 май 2013 г.

...

Раздробявам камъчетата по пътя си,
Грънчарица, Западни Родопи
на фина прах ги стривам!
Едно винаги убива в обувката ми...
И колкото и да изтърсвам,
и колкото и пъти да сменям чифтовете обувки,
все се намира по едно остро камъче!
......................
Заякнах от трошенето на камъни,
но и свикнах да вървя по тях!

събота, 13 април 2013 г.

Събота вечер

Топи се на езика ми,
облива гърлото ми с хлад...

Спокойна вечер,
обвита във възглавници
и приглушена светлина!
Мъркане в краката ми.
Свеж полъх на цъфнали дръвчета
и тиха далечна музика,
долитаща от открехнатия прозорец.

Дишам, дишам,
вдишавам, издишвам
закъснялата пролет!

Усещания с всяка фибра
през тази свежо-топла
съботна вечер,
която не искам да свършва!


четвъртък, 11 април 2013 г.

Уморен залез
















Мрачен е залезът
Мрачен и несъществуващ
Утопия в реалността
Задавяне след глътчица вода
Кошмар след сладък сън
Цвете насред голите скали
Нащърбен и прояден от безмислия
Одърпан и окалян от безумия
Употребяван и захвърлен като уличница
Дано да видим изгрева,
защото залезът е вече изхабен!