четвъртък, 19 септември 2013 г.

ЕСЕН


















Падат есенни листа
дъждовник помръдва в калта

Само бяла светлина
Само непреходни неща

По цветен килим тихи стъпки редим
и смълчани очарователния танц на листата следим

Колко цветни сенки в тази тишина
колко сгряващи моменти носи есента














сряда, 18 септември 2013 г.

Искра-надежда



Аз срещах болката отново и отново
и борех се с тъгата
Желаех да усетя нещо ново,
но всъщност продължавах в тъмнината

Всичко бе прекрасно, приказно, забавно
Тънеща в очакване мечтаех,
но то угасна бавно,
а дълбоко в себе си ридаех

Но знам, че моята душа
не ще изтлее сам-сама
и ще бъде осветена
от онази мъничка искра

Искра-надежда

събота, 14 септември 2013 г.

Винаги ще бъдеш.....тук

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
В сериозните нотки на гласа ми
В леко прихлупенните ми клепачи
В погледа ми, който казва всичко

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
В спомените, в които никой друг не съществува
В миговете, скрита зад гърба ти
В свободата, която само ти си давал

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
Порция голяма в кръвта ми
Част от моите деца
Поглед в поглед наследен

Знам, че си тук
Винаги ще бъдеш
Аз съм теб
Ти си в мен

петък, 13 септември 2013 г.

Много хубаво е на хубаво

За пълното щастие...дали го има?
Често се убеждавам сама себе си, че го има...и тъкмо изпитам малко от това пълно щастие...и хоп, нещо мъничко или голямо разбива вярата ми в него...Минава време и пак се завърта колелото и лека-полека започва да се възвръща "зрънцето вяра"
...
и се чудя моето светоусещане ли е такова, аз ли съм сбърканата или хората, които са ме учили, че "много хубаво не е на хубаво" ...
Мразя ги, всички философии за баланса на Вселената..
и какво ако съм много хепи, после следват емоции с обратен заряд! И за какво да съм щастлива тогава? 
Не може ли да се нося без емоции, апатично по права линия, без пикове, без спадове...ама това ще си бъде чиста проява на страх.
Не съм страхливка, може би мъничко

Апатия или пълно щастие?
Пълно щастие
Не искам да бъда страхлива
...
и да му се не види - много хубаво е на хубаво и винаги ще бъде!

вторник, 6 август 2013 г.

Може би само това ми трябва!

Магически е сутрешният час
изкъпан в свежест и прохлада
много рядко го усещам аз
и поемам таз наслада

Тихо е, безумно тихо някак
светлината прониква през фибрите
всеки ден отново и пак
надежда налива в душите ни

Тишина, нирвана с капки по тревата
мокър жълт пясък с кристали по краката
йод, пара, крясъци от фара
пустош и омара

Може би само това ми трябва!

четвъртък, 1 август 2013 г.

Трябва да има и такава любов

Ема
Бонбон
Трябва да има и такава любов
такава, която не очаква
такава,която само обича
...
любов, която е по три
любов, която става в четири сутринта
и те търси в тъмното

Не се учим да обичаме с тази любов,
но може и да можем,
не пречи и да пробваме

Обичам да обичам
Обичам тази любов

Али

Шели

вторник, 30 юли 2013 г.

Летен сън

Облива ме безкислороден въздух
облива ме гореща горещина
обливат ме заспали чувства

Пламъци, вадички, "hibernation"
издишвам последните си ледени запаси

Понякога обичам те 
понякога наистина те мразя
особено тук, където съм сега

Заспивам летен сън 
Не ме будете!