неделя, 30 юни 2013 г.

Знам, че съм родена в морски вихър...

Китен
Привет,

Липсваш ми...всеки ден, особено сега!
Обичам те...
понякога имам чувството, че забравям как изглеждат солените кристалчета по кожата ми,
забравям колко дълбоко дишам с теб,
забравям чувството на виталност, което ме облива, 
когато ме прегръщаш!
Всички емоции, които ми подаряваш,
и които никой и нищо не може да репликира...
някак си необяснимо!

Знам, че съм родена в морски вихър,
не кръв, а морска вода,
не кожа, а златен пясък,
не очи, а морски залези!
...

Говоря ти всеки ден, мисля за теб, пращам ти целувки,
никога няма да те заменя,
ще те видя скоро!

Обичам те, МОРЕ!
Албена

вторник, 4 юни 2013 г.

"Green, green grass of home"



"Хубаво е да докоснеш зелените поля на своя роден край"

Януарски побелели пустини, снежни езици по ледения асфалт
Зелени са майските поля, подканват да дишаш, да дишаш и да тичаш
Златни класове, метален блясък, светлина, храна за душата
Черна угар, леко носталгична, миризма на пръст, лястовици по жицата

Полята раждат всичко (включително и тикви)...

Полята раждат нас!
Полята раждат мен!

Често тичам там насън,
понякога наяве, с отворени очи
и най-вече отворено съзнание!
Без клаустрофобия, дишам,
дишам и тичам!

Жизнената свобода
и хоризонт в безкрая!

сряда, 22 май 2013 г.

Миг от майска утрин

Бръмчи тихо вентилатора,
колебливо раздвижва наситения с древни атоми въздух!
Приглушени ноти...
With or without you!
"Подаряваш себе си"
чрез три оранжеви гербера, обляни в зеленина.
Подарявам себе си
чрез три оранжеви усмивки, три оранжеви целувки, три оранжеви прегръдки
...а зелени са очите ми.
Миг от майска утрин



вторник, 21 май 2013 г.

...

Раздробявам камъчетата по пътя си,
Грънчарица, Западни Родопи
на фина прах ги стривам!
Едно винаги убива в обувката ми...
И колкото и да изтърсвам,
и колкото и пъти да сменям чифтовете обувки,
все се намира по едно остро камъче!
......................
Заякнах от трошенето на камъни,
но и свикнах да вървя по тях!

събота, 13 април 2013 г.

Събота вечер

Топи се на езика ми,
облива гърлото ми с хлад...

Спокойна вечер,
обвита във възглавници
и приглушена светлина!
Мъркане в краката ми.
Свеж полъх на цъфнали дръвчета
и тиха далечна музика,
долитаща от открехнатия прозорец.

Дишам, дишам,
вдишавам, издишвам
закъснялата пролет!

Усещания с всяка фибра
през тази свежо-топла
съботна вечер,
която не искам да свършва!


четвъртък, 11 април 2013 г.

Уморен залез
















Мрачен е залезът
Мрачен и несъществуващ
Утопия в реалността
Задавяне след глътчица вода
Кошмар след сладък сън
Цвете насред голите скали
Нащърбен и прояден от безмислия
Одърпан и окалян от безумия
Употребяван и захвърлен като уличница
Дано да видим изгрева,
защото залезът е вече изхабен!

вторник, 9 април 2013 г.

Ах, как искам да съм малка...!

Днес с втората чаша горещо кафе ми се падна:
"Цял куп трудности и шепа тъга, могат да те направят най-силният човек на света!"
...
Оттам се сетих за:
Ах, как искам да съм малка...!

Ах, как искам да съм малка, 
да тропна с крак и кажа:
-Искам мамо, сладолед!!!

И, мама ми купува! :)

Сега, когато почти винаги сама си купувам сладолед,
си мисля:
Ах, как понякога искам да съм малка,
да тропна с крак и кажа:
-Искам "лесно" щастие!
Искам "лесна" свобода!

Но детството (и сладоледа от мама) си отминава,
както всичко лошо и добро!