вторник, 26 февруари 2013 г.

Веднъж не ми казаха: "Хайде, на Луната!",
а вечно някой ме сваля на Земята!
Грубо ми дърпат козирката розова
и ме поливат с поредната доза отрова.

Защо да ходя по гранит?

Предпочитам бяло-цветните памуци,
предпочитам ласки, не юмруци,
предпочитам слънчев блясък
и силен, стимулиращ тласък!
Китен

вторник, 19 февруари 2013 г.

Живот - гара

Често съм сама,
заобиколена от десетки хора.
Потънала в мисли,
отправям молитви.
И моля се
всяка последна надежда
да стане реална мечта.
Неизвестното ме плаши,
самото утре даже.
Мисли позитивно!
Имай вяра!
Това е градивно.
Живот - гара.
Хора, влакове и свирки,
има хиляди спирки.
А ти си там,
сам
на вечната гара
със своята вяра!
Гара Аврамово
(най-високата гара на Балканите - 1267 m)

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Любов или вино? Вино или любов?

Любов или вино?
Приморско
Вино или любов?
И отново любов, вино, рози, шоколад, балони...
Повод да се напием, повод да правим любов, повод да подпомогнем амбулантните търговци или цветарските магазини... - поредният повод!
Обичам да обичам, обичам и да обичам виното, но не искам някой да ме насърчава кога да обичам и как да обичам...
Православни или католици, влюбени или разлюбени, пиячи или въздаржатели.....празник, поделен на няколко категории. Ти, в коя влизаш?
И напомняне, постоянно напомняне: Обичай, днес обичай!
...
Тънко, "по тъча" отбягваме и забравяме най-важната любов, любовта към  себе си (не, не е егоизъм) и способността да си бъдем самодостатъчни ("Sister", благодаря за вдъхновението)!
От деца ни учат да обичаме другите (мама, татко, приятелче от градината...), но никога да се самообичаме, даже напротив.
Безумно е да насърчаваме любов, без да сме разбрали, че за да има такава (и то чиста, и истинска) трябва да не очакваме, да не искаме, да не молим такава от околния свят, било то духовен или материален, а единствено и само от нас!


Бъдете си самодостатъчни и после обичайте!
Приморско
И наздраве!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Английски за начинаещи...

- Come with me.
   Let's drink a cup of coffee or tea!
- Не ща ни кафето, ни чая ти!
   По скоро бира или пък три.
- Maybe a glass of wine?
   You're so divine!
- Стига приказки, бе, Айнщайн!...
   Знаех си, че няма да ми трябват наколенките на д-р Ливайн!........................



Internet
(...посветено на прохождащите в английския език..)

вторник, 12 февруари 2013 г.

Цветно

Вървим по зелени пътеки,
окъпани в синя топлина.
Езерото се смее в тюркоазено-оранжева тоналност.
Дърветата плетат кошници от охра.
Тъмата е светла.
Луната - сребриста,
Мелник
а червеният й ореол
убива белотата на облаците
и се слива с алените макове.
Всичко е цветно!
Прелистваш.
И всичко отново е в черно-бели редове.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Рано пиле, рано пее

Рано пиле, рано пее!
Да, ама не!

Почти всяка сутрин, с мъка ставайки от леглото, се сещам за Надето (колежка от университета). По-точно изплува спомен за това, как тя се събужда (без задни мисли, моля, деляли сме стаи по т.нар. Геоложки практики). Та, тя става винаги усмихната, с едни бистри големи зелено-сиво-жълти очи (Наде, никога не съм можела да ти определя цвета на очите!) и изключително* свежа (в университета се мъчат да ни отучат на паразитните думи, при мен тя е паразит*, но тук важи изцяло)  . Освен усмивката, задължително присъства подсвиркване и припяване!
Е, не!

Асарел


Нема такова животно!

Или по-точно как аз се събуждам като такова!Историята започва още от детските години.

Един от първите спомени/ начини за събуждане - монотонен, повтарящ иметото ти глас до безкрай - Рали, Рали, Рали, .......Ралица.............Рали...........(интонацията е много важна). Дълъг времеви интервал. Ефект - китайско мъчение. Резултат - поза равнис.
Е, в сегашно време,  гласът не е женски! Времеви интервал, ефект, резултат - същите!
Мисли няма, чувства - яко хейтърски! Важи шопската максима - Най-мразим да мислим, а по-обичам да мразим!
Рано пиле, рано пее, ама друг път!
...............
И едни постоянни угризения, че закъснявам за някъде, за работата, която съм можела да свърша, а и че съм си "проспала живота"...

Мразя тази поговорка, но обичам по-съвременната й интерпретация:
"Рано пиле, рано пее, рано го колят..." Р. Ралин

петък, 8 февруари 2013 г.

Гледам нагоре.....

Здравейте,

Честит Празник!
Обичам петъците!

Излизайки от входната врата тази сутрин, ме посрещна един прозорец с чудна картина зад заскреженото стъкло.   Прекрасният стар чинар (не съм специалист по дърветата), който стои на пост пред дома ни, беше отрупан с толкова много бели парцали, че не повярвах, че излизам в кално-кишавите градски улици. На първата крачка, обаче, това ми усещане си отиде с отлитащите бели пеперуди. Защо ли?
Първо направих сутрешната си физзарядка преодолявайки с дълги  скокове няколко локви, на места дори езерца. После вървейки по една малка симпатична задънена уличка показах на минувачите и съседите няколко танца тип "Gangnam style" (ръкомахания, приклякания, подскачания, поради хлъзгане, спъване и т.н). Ядосах се, въпреки снежно-бялото  посрещане на петъка. Обичам петъците.
Спрях....
Сетих се за "непуко" терапията, на която ме учи моето момче......и реших да гледам НАГОРЕ!!!

Нагоре беше прекрасно! Валеше звезден прах. Кабелите, който кръстосваха квартала като гъсто изплетена паяжина, сега бяха натежали от мокрия сняг. Висяха покрай  мен като лиани след тропически дъжд. Беше приказна бяла джунгла. И беше тихо, много тихо.

Забравих за калните пръски по крачолите си и за мокрите крака. Звездният прах отново ме спаси от грозния, мръсен, сив градски пейзаж.

Глюлечица, Рила
Гледах нагоре!
Нагоре беше прекрасно!
И беше тихо, много тихо!