четвъртък, 24 юли 2014 г.

Безнадеждно-гръмотевично


И ето - гръм удари
пада черната завеса
мъката душата дави
и надеждата отнася
Слънцето залязва
нощта прокарва своите ласки
сърцето спира от омраза
към дните пусти, без окраски
Душата стене
очи се пълнят
лице бледнее
коси белеят
...............

петък, 24 януари 2014 г.

Обичам ги! Носят ново начало, нови надежди и очакване! Бягство в черно-бялото! Винаги нов аромат, който се променя! Винаги нови емоции, неизпитани, неподозирани, немечтани.... Заспивам с тях, събуждам се с тях, ходя с тях и .....не ми стига времето за всички тях! Чета ги!

петък, 18 октомври 2013 г.

Без заглавие

Не може да се обиждаш на хората, защото избират да живеят по-добре от теб!
Не може! Трябва да си намериш начина, своя си начин да изпускаш парата, бе, човече!
Трябва! Стига си обгазявал с истерии околните. Задушаваш ги и без това живеят в мръсен град.
Стига! Радвам се за "победите" ти... 
Побеждавай си, дори по твоя начин, щом те удовлетворява! Само be happy, а не вечно обиден и то на другите!

Не може да разчиташ на хората, зад които не заставаш! Не може! Наказуемо е! Искането е срещу даване. Заедно живеем, умираме сами. Всеки опира до всеки. Качването към върха по човешки души е всъщност стремглаво спускане или изпускане, не знам...

О!
И животът ли - той е с форма на кръгче!
И...
съжалявам, но съм с женски полови органи и ми се получава! 

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Огън и вода (само малка част)

И така като огън и вода
се мразим ние,
а всъщност се обичаме
За да стигнем до извода,
че търсейки хармония
на контраста се обричаме

вторник, 1 октомври 2013 г.

Есен /през октомври/

Есен...
Тя е като носталгична песен
Предвещава път нелесен
Листа жълтеят
Коси белеят
Когато по земята всичко пада
Само една надежда ни остава
Сърцето свито чака зимата сковаваща,
Но в душата тлее искрица неугасваща!

четвъртък, 19 септември 2013 г.

ЕСЕН


















Падат есенни листа
дъждовник помръдва в калта

Само бяла светлина
Само непреходни неща

По цветен килим тихи стъпки редим
и смълчани очарователния танц на листата следим

Колко цветни сенки в тази тишина
колко сгряващи моменти носи есента














сряда, 18 септември 2013 г.

Искра-надежда



Аз срещах болката отново и отново
и борех се с тъгата
Желаех да усетя нещо ново,
но всъщност продължавах в тъмнината

Всичко бе прекрасно, приказно, забавно
Тънеща в очакване мечтаех,
но то угасна бавно,
а дълбоко в себе си ридаех

Но знам, че моята душа
не ще изтлее сам-сама
и ще бъде осветена
от онази мъничка искра

Искра-надежда