сряда, 3 април 2013 г.

СПОМЕНИ















Любовта, която отминава
понякога дълбоко ни изгаря,
белези завинаги оставя
разломи в сърцето ни отваря.

Тя ще бъде наш учител
на мечтите ни - пазител
понякога дори спасител.

Всеки ще мине по тази пътека
ще потърси за душата утеха...

Любовта, която отминава
и болезнено ранява
една врата затваря
една любов намира!

сряда, 27 март 2013 г.

Капка дъжд


Deyan Uzunov Photography
Всяка капка дъжд
като сълза от Бога
или може би от Майката-Природа
стича се по пулсиращата кожа.

Начало. Край. Кръговрат.

Всяка капка дъжд - ражда се
и бърза да умре по кожата ни
или тихо да заспи в чашката
на първото разпъпило лале.

петък, 22 март 2013 г.

Моят Мартенски Ден

Мечтая, искам, настоявам да бъда като този ден...

Неуморимо бедстваща, стихийна, целеустремена,
безпощадно-вледеняваща - мартенския вятър...

Мечтана, даваща надежда, нежно-топла,
даряваща живот - мартенското слънце...

Освежаваща, прозрачно-чиста, ободряваща,
озеленяваща дори - като мартенски дъжд...

Понякога хаплива, щипеща, хексагонална,
изненадваща дори - мартенска снежинка...

Сърдита, лепкава, потайна, обвита в бели пелерини,
скрита мисъл - мартенска мъгла...

Мечтая, искам, настоявам да бъда като този ден...
Да бъда мартенски-стихийна.

Да бъда друга всеки ден!
Internet

сряда, 20 март 2013 г.

Най-силният шамар кънти в ушите ми...като след духова музика...туба....бас.
Продължава да ехти, нищо че е виртуален. Разтърсва, дълго вибрира в главата ти....като насила скрита мисъл.
А ръката, тя беше силна, а знае как да милва и прегръща...Да, най-силни са шамарите от обичащи ръце, най-болезнени, защото никога не удрят, най-запомнящи се, защото изненадват...

Насинено око или виртуален шамар?!

петък, 15 март 2013 г.

Защо?

Защо да гледам аз, защо,
когато вече нищо няма смисъл.
Той друг е и се питам аз защо
и търся в нищото пак смисъл.
Но задълбавайки в тъгата
и оставайки сама в самотата си,
бягам през полетата на тишината
и търся спирката на пътя си.

петък, 8 март 2013 г.

Да бъда


Обичана да бъда,
Бургас
истинска жена желана

Съдена да бъда
за децата мои - майката мечтана
Да бъда огнен пламък
Да бъда твърда като камък
Светлина да блести в очите
Утринна роса да сребри в косите
С момичешко излъчване да очаровам
С женственост, респект да всявам

Обречена да бъда,
на точния - обречена

Обичана да бъда,
истински обичана!!!

неделя, 3 март 2013 г.

Свобода или смърт за душата?!

Не говоря само днес за свободата, тя е винаги в главата ми. "Свобода" е една от любимите ми думи! Свободата дава щастие!
Но, дали сме свободни, следователно щастливи?!

Живеем във времена, в които основен е въпросът: Свободата или "салама"? За съжаление, чрез борбата за "салама"(който даже не е салам, а соя) и за материалното, сами си строим високи крепостни стени около нас! Превръщаме се в роби на собствените си приоритети! Самоотнемаме си свободата! Гасим искрата на душата!

"Нека носим йоще срама по челото", защото не искаме свободата!
Говорим за нея, пеем за нея, но не я мечтаем, не я осъзнаваме, не познаваме истинската й стойност!

Дори и аз не мога да се нарека свободна. Живея в рамките на обществото, понякога живея, за да работя и за да ям, а не обратното...Но все пак се радвам, че има моменти, дни (като днешния) и места (като Шипка), които ме карат да се замисля за смисъла, който носи СВОБОДАТА, които ме карат да мечтая истинската СВОБОДА!

Винаги ще се боря за СВОБОДАТА!!!
Винаги ще искам СВОБОДА!